понеделник, 6 януари 2014 г.

Сега съм просто аз...

От този момент си никой за мен!
От този момент съм друга съвсем!
Ще съм смела и ще се справя сама!
Животът започва тук и сега!
От този момент ще вярвам в мен!
От този момент съм друга съвсем!
И от този момент се смея на глас!
Позна ли ме обич? Сега съм просто аз!

вторник, 31 декември 2013 г.

Принцът на мрака

Онзи ден с Краси прекарахме дълго време обсъждайки образа на принца на мрака в моя живот. Днес изчетох старите си публикации и осъзнах нещо важно- ами ако аз всъщност съм "принцеса на мрака" също. Всичко, което пиша, е за болката, тъгата и мрака в мен. Такава ли съм всъщност- мрачна като всички онези тъмни принцове и страдалчески герои в живота ми? За това ли ме привличат. До сега винаги съм мислела, че слънцето, което нося вътре в мен и желанието да им дам светлина и надежда са основните мотиватори за свързването ми с такива хора. Да се опитам да ги спася. Но от какво? Защо винаги искам да съм линейка и да спасявам хората от техните собствени грешки...Тема за сериозен размисъл. Особено днес- на прага на новата година.

Пристрастена към драмата



Пристрастена към драмата

Мислите в главата ми буквално бушуват вече цяла година. Толкова ме беше страх да напиша какво точно се случва в главата ми. От вчера пръстите буквално ме сърбят да пиша, а аз се измъквам от себе си с оправданието, че ще се разстроя излишно и ще плача много. А толкова имам нужда да се отърва от тежкото бреме на избягваните умишлено мисли.
Миналата година, когато всичко онова се случи, просто си забраних лошите мисли. На шега, на майтап- то проработи. Гонех ги като демони от главата ми, а те просто са отивали по-дълбоко, оформяйки един стабилен блок от неизказани чувства и неосъзнати нужди. И сега какво- време ли е да ги махна? Да ги изкажа гласно ( в моя случай писмено де) или да ги оставя там в блока, да продължават да се бетонират още по-здраво в съзнанието ми.
Толкова исках да съм силна- да махна с ръка и да кажа просто и ясно- никога повече никой няма да ме нарани. Да забравя всичко и да продължа напред. Да, ама не. Ако някой ви е казал, че става толкова просто – е не е. Поне за мен не е. Не можах. Въпреки упоритото ми бягство от себе си и всички бушуващи в мен емоции, те започват да ме заливат. Аз продължавам да се дърпам като магаре на мост, но те са се надвесили над мен като огромна вълна, която ще ме помете. И аз не знам дали ще оцелея след това. И тук не е въпрос дали мога да плувам или не. Мисля, че всеки се дави в морето от емоции, дълго заравяните дълбоко в съзнанието и подсъзнанието.
Не знам дали е просто защото съм драма куин или защото по друг начин не мога да изразявам себе си, но понякога имам чувството, че вече съм удавена.
Рових се упорито в главата си, търсих неразрешените конфликти в детството си и ето ме сега- знам за тях, чудесно се виждам от страни, но от това не ми става по-хубаво. Напротив още по-тъпо ми е, че пак правя всички онези ужасни неща на себе си. Не познавам по-голям мазохист от мен. Дълго разследвах причините за това и все още не мога да ги асимилирам. Как е възможно да обичам някой , който ме тормози и ме наказва за собствените си грешки ? А как е възможно да обичам някой, който ме отблъсква постоянно и който ме умоляваше да махна демоните от главата му с цената на собственото ми лично достойнство? Ей, какво ми има? Защо съм толкова сбъркана в главата?
Стана година от най-гадното и най-трудното решение, което съм взимала. Още си мисля, че постъпих невероятно егоистично. Но не беше ли това първата стъпка за отстраняването на мазохизма от душата ми. Боже, защо позволявам това? Никога няма да разбера верния отговор. Или може би не сега.
Ето днес е нова година и се опитвам да се убеждавам, че не ми липсва някой, който дори гадно, но да осмисли деня ми. Защо не съм си самодостатъчна? Как сме устроени- да бъдем с някой или да бъдем със себе си? Понякога М. ми липсва толкова много, че сърцето ме боли. Знам, че страдам от абстиненция и че според изследователите това са нормалните неща. Защо обаче другите се пристрастяват към наркотици, алкохол, а аз към драмата. Какво толкова ме привлича в болката на душата? Защо някой трябва да ме смазва, за да се чувствам жива? Много съм объркана от себе си..Как се лекува това ?
Четох книги с универсални стъпки за справяне с пристрастяването. Правих ги последователно и упорито, все едно от това зависеше живота ми. На моменти наистина се чувствах така. Застанала във вода, която и при най-малкото ми движение ме облива и започвам да се задушавам. Понякога събирах сили да се повдигна на пръсти и да дишам с отворени гърди. Понякога се бунтувах и поемах напред, за да изляза от това метафорично езеро. Успявах – за малко. После пак се връщах в изходна позиция. Страхът, че няма да намеря брега ме сковаваше и тогава просто стоях мирна, за да мога поне да дишам. И сега съм изправена пред поредната лична буря и страхът ме е сковал. Ами ако вече няма бряг? Ами ако там стане по-дълбоко? Как да тръгна пак? А блока ми от емоциите ме притиска още по-силно и понякога и не мога да дишам.
Опитах какво ли не. Започнах да изучавам себе си през призмата на астрологията. Търсех себе си, ровейки в самотата си и опитвайки се да намеря онова криво огледало, което ме показва истинска. Обаче се обърках, защото вече не знам коя съм, нито коя съм била. Понякога си мисля, че не знам и коя искам да бъда всъщност. Истинска, свободна или каква?
Промених се много последната година. Станах по-егоистична, по-интересуваща се от мен самата, по-неотстъпчива за нещата, които ми вредят. Четох в една книга, че когато започнеш да обичаш себе си, ще видиш света по нов начин, както и той ще те види друга. Дали наистина се случи това? Загубих хора, които смятах за важни и за съществени по моя път на израстване и съзряване. Още ми липсват и не знам дали тъпата ми гордост или това, че малко повече уважавам себе си, ми пречи просто да се обадя и да бъдат пак част от живота ми. Приех, че това е просто етап и аз трябва да се справя с него.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Наистина искам да се науча да обичам себе си.



В безкрайността на живота, която ме обгръща,
всичко е съвършено, цялостно и завършено.
Винаги съм Божествено закрилян и насочван.
Безопасно е да надникна в себе си.
Безопасно е да погледна в миналото.
Безопасно е да разширя разбиранията си за живота.
Аз съм много повече от моята
Личност –в миналото, сега и в бъдеще.
Сега избирам да се издигна над проблемите на моята личност
И да осъзная величието на своята същност.
Наистина искам да се науча да обичам себе си.
Всичко в моя свят е наред.



В безкрайността на живота,
която ме обгръща, всичко е съвършено, цялостно и завършено.
Миналото няма власт над мен,
защото искам да се уча и да се променям.
Виждам, че то е било необходимо,
за да ме доведе до мястото,
на което се намирам днес.
От мястото, на което се
Намирам в момента,
Желая да започна да почиствам стаите в дома на
Моето съзнание. Зная, че няма значение откъде ще започна,
И затова се захващам с най-малките и най-лесните стаи
И по този начин ще постигна бързи резултати. Вълнувам се от участието си в това приключение,
Тъй като зная, че никога няма да премина
отново през него. Стремя се да се освободя.
Всичко в моя свят е наред.

 

събота, 24 ноември 2012 г.

Когато започнах да обичам себе си...

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин
Реч на собствената му седемдесетгодишнина

вторник, 13 ноември 2012 г.

Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, повече от всеки други, заслужаваш собствената си любов.
    — Буда

събота, 10 ноември 2012 г.

Зе бездушието

Никога няма да спра да се учудвам на бездушните хора.. И най-вече на умението им да мачкат хората! Жестоко ги съжалявам! Те се мислят за безкрайно твърди и устойчиви и не показвайки чувства смятат, че ще избегнат лошите поврати в живота! Уви, това никога няма да се случи на нито един от тях! И не защото съм лош пророк, а защото никой не може да избяга от това.
Винаги съм се чудела как тези хора въобще живеят в мир със себе си...
Особено, когато около тях има хора, които са им пълна противоположност..
Цяла нощ мисля за лошото в хората и за предателството...Защо боли толкова, когато те предаде любим човек...Защо не мога просто да затворя страницата, а не спирам да си блъскам главата за това кое е редно и кое не... Защо ми е? От кога моралът и принципите са нещо, което те наказва толкова жестоко...Което ме наказва толкова жестоко...Искам само болката да спре... Нищо повече... Искам да продължа напред, а не мога... Не мога да пусна онова, което години наред ме правеше безкрайно щастлива, даваше ми смисъл да живея, да дишам, да ставам сутрин.. А сега- сега като Милена не искам да чувствам, не искам мисля, не искам да видя всички тези неща... Толкова ли съм слаба, че не мога просто да кажа край. Стига! Защо поемам толкова много мъка и защо се наказвам, защо позволявам на хората да ме наказват за неща, за които не нося вина.. Какво ми има? Толкова ли се мразя?

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

събота, 21 януари 2012 г.

Размисли

Днес ставам на 30 години.. Когато бях малка си представях, че на тези години ще съм грохнала бабичка, а сега се гледам в огледалото и още виждам онзи пламък в очите ми.. Това беше достатъчно да разбера, че съм си аз , без значение, че вече съм на 30. Имах много мечти, голяма част изпълних, някои още не съм.. Пожелавам си само никога да не спирам да мечтая и да гоня целите си.. Ей, много ми е емоционално!!!

петък, 9 септември 2011 г.

I can't make you love me...

http://www.youtube.com/watch?v=sLfWPLLn-QI&feature=related

'Cause I can't make you love me, darling

If you don't
You can't make your heart feel
Something it won't
Oh, here in the dark
In these final hours
I will lay down my heart
If you feel the power, but you won't
Oh, you don't

сряда, 6 юли 2011 г.

Народен парк Пирин и Цеко Минев

Наглост

Вие представяте ли си, че днес ми забраниха да слушам музика в офиса.. Очевидно приятните ритми пречат на ежеминутното редене на пасианс.. Обаче за да ти "излезе"  пасианса няма никаква нужда да идваш на работа и да симулираш дълбока концентрация.. Нали се сещате,че от понеделник телефонът ми ще звъни с "Digging the grave".. Така че приятели - звънете ми на поразия... Ще ми направите огромна услуга...

сряда, 22 юни 2011 г.

Един прост призив


Вчера вечерта разговора ми с Ици ме накара много да се замисля за младото поколение и за неговия тотален непукизъм и незаинтересованост от случващото се около него.  Изхождайки от личната ми позиция ми е доста трудно да асимилирам  факта, че  хората не ги интересува въобще в какъв свят живеят.
 И  най-страшното за мен е често изказването на желанието ми да живея в един по-добър свят буди само присмех и повод за поредната обида в хората около мен..
Наистина ли стигнахме до момента , в който любопитните и интересуващи се хора , ще са обект на подигравки?!
Толкова ли е ужасно да се възмущаваш, че младите майки, които се осигуряват на пълна работна заплата нямат право на детски надбавки? Защо за Бога? Каква е причината тези, които реално внасят приходи в държавата да бъдат най-ощетени от нея, а онези, които не полагат грам усилия дори да си намерят работа и вечно трябва да се „интегрират”  да получават?
Според вас това би ли стимулирало младите момичета и жени да раждат? Въпросът тук не е в 35-те лева, а в принципа..
Извинявайте, но въобще не съм съгласна!!! Това е повече от абсурд..
В подкрепа дойде и снощната новина, че видиш ли държавата спестила 40 милиона лева! И от какво- от майчинските.. Ей, хора, вие не виждате ли, че това не е никак нормално!!! Къде е гражданското ви самосъзнание? ! Или и то изчезна напълно?
Защо тази мила държава не спести от разходи за водене на безсмислени дела,огромния апарат на държавната администрация ( където дублирането на функции и задължение е повече от обичайна практика) увеличение на заплатите на депутати,съветници и тем подобни..? А точно от майчински!
Ето това наистина е една от най-непопулярните финансови мерки за преодоляване на кризата!!!
Но да се върна на наболелия за мен ( и не само) въпрос за абсолютната безхаберност на младите хора и техният вече формиран начин на мислене и отношение към случващото се наоколо!
Скоро, след като избухнаха стачните действия в Гърция, имах „глупостта” да отправя следния коментар в офиса – „Ей, колко им се кефя на гърците! Браво!”..
Няма да повярвате, но отговорът на моите колеги ( уж високо образовани и професионалисти в областта, в която работят ) беше следният –„ Е, какво пък толкова им се кефиш на тези гърци? Няма въобще за какво да им казваш браво. Толкова са зле.. Какво ще постигнат с тези стачки и протести?”.. Предварително отбелязвам, че всеки човек има право на мнение и аз нямам против хората да са на различно от моето. Но не разбирам следното- възможно ли е да сме слепи за главното – гърците имат гражданско общество и се борят да не загубят привилегиите си и добрия си начин на живот.. Тях не ги интересува мнението на Ангела Меркел или на някой друг..За тях важното е, че отстояват позицията си и правата си- да живеят в държава, чиито задължения са да осигурява спокоен живот на гражданите си без да ги натоварва излишно с данъци, политики и т.н.!!!!
Не искат ли всички точно това!!!
 Аз със сигурност искам аз да остарея и моите деца да израснат на място , където не се пали свещ за мъртвата съдебна система, където избираните за независими върховни съдии се хвалят в колко близки отношения са с вицепремиера и министър на вътрешните работи.
 Искам да живея на място, където лекарите да спазват Хипократовата клетва, където децата ми да имат също толкова права, колкото и децата на определени малцинствени групи в страната.
Където, ако ми се наложи да имам вземане-даване с държавната администрация да не се чувствам като езиковеда Иван Антонов, чието сако е регистрирано като „частна овца” , за която е длъжен да плаща да плаща данъци.
Хиляди са примерите, които мога да дам в тази посока.. Но те няма да имат никаква реална стойност, ако младото поколение не се замисли и не прояви дори капчица интерес към околния свят! Ако любопитните продължават да бъдат хулени и да им се натяква постоянно, че са „луди”.
Няма как да формираме каквото и да е гражданско общество и да спасим и себе си, и държавата си, ако следваме моята любима поговорка – „Преклонена глава сабя не е сече”..
Защото в крайна сметка и преклонената глава ще падне….