Онзи ден с Краси прекарахме дълго време обсъждайки образа на принца на мрака в моя живот. Днес изчетох старите си публикации и осъзнах нещо важно- ами ако аз всъщност съм "принцеса на мрака" също. Всичко, което пиша, е за болката, тъгата и мрака в мен. Такава ли съм всъщност- мрачна като всички онези тъмни принцове и страдалчески герои в живота ми? За това ли ме привличат. До сега винаги съм мислела, че слънцето, което нося вътре в мен и желанието да им дам светлина и надежда са основните мотиватори за свързването ми с такива хора. Да се опитам да ги спася. Но от какво? Защо винаги искам да съм линейка и да спасявам хората от техните собствени грешки...Тема за сериозен размисъл. Особено днес- на прага на новата година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар