четвъртък, 6 януари 2011 г.

АЗ НЕ ИСКАМ НИЩО ДРУГО , ОСВЕН ДА БЪДА С ТЕБ!

Кое ме кара да продължавам да се крия зад въпросите? Искам околните да ме обичат (?), да ме харесват, да ме приемат, да са доволни, че познават толкова приятен и мил човек като мен. Страхувам се да бъда отхвърленa, изоставенa, критикуванa и необичанa.
Ето защо затварям сандъка със сценичните костюми и се дегизирам: слагам кръгъл нос, малко руж, екстравагантна шапка, смешни обувки, не забравям костюма с вратовръзката ( добрият тон е много важен...). С тяхна помощ те мамя, заблуждавам , лъжа...
Ти приемаш маскарада ми, обичаш го, възхищаваш му се.. Ако внимавам и съм убедителна, може дори да не разбереш, че съм маскирана, и да вярваш, че общуваш с истинското ми аз.
Един ден ще осъзная, че съм дегизирана,и ще усетя, че ми лиспваш. Ще поискам да ме видиш. Да видиш истинското ми лице..
Тогава ще сваля изкуствения нос, ружа, шапката, обувките, костюма и вратовръзката. Ще прибера всичко обратно в сандъка и ще го преместя някъде по-далеч , за да не се пречка.
Ето ме.
Сега съм аз.
Ела при мен.
Погледни ме.
Докосни ме.
Почувствай ме.
Чуй ме..
Аз съм..

Вярно, че сега хората , които ме отхвърлят , са много повече, а тези, които ме обичат - много по-малко. Но ( в този случай но наистина има смисъл) когато те намеря-точно теб-и ти ме приемеш такaвa, каквaто съм ...Радостта ми е безкрайна! Представи си само. Безгранична!
НЕ СЕ МАСКИРАЙ ЗАРАДИ МЕН! АЗ НЕ ИСКАМ НИЩО ДРУГО , ОСВЕН ДА БЪДА С ТЕБ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар