Днес определено мога да кажа, че тествах търпението си на макс и съм сериозно затруднена дори да кажа какво точно чувствам.
Често пъти се опитвам да разбера хората и да ги приемам, но мразя, когато някой се опитва да ме унижава. Особено , когато няма повод за това.
Най-неприятни са ми онези хора, които никога не са виновни и си намират "жертва" , която да нарочат за некомпетентна и т.н.
Всъщност най-добрата илюстрация на случката от днес е следната история, която ми разказаха преди години:
Оженил се един стар ерген за млада девойка, но дълго я избирал да е девствена, чиста, неопетнена. Минали ритуалите и дошло време за първата брачна нощ. Разочарован след изпълнението , той набил младата си невеста затова, че не се е справила добре със съпружеските си задължения.
Дошло време за втората- той я набил, защото тя вече не била девствена!
Та каква може да ти е реакцията в този случай!
Същата като моята вероятно- преглъщаш, замълчаваш, подминаваш и си гледаш твоите неща..
Само ме е яд на мен си- никога не съм следвала любимата българска поговорка -"преклонена глава сабя не я сече" и се надявах да не ми се случи..
Но си обещах, че ще се науча да съм търпелива..
Въпросът тук е не дали ще успея, а до кога ще се държа не като себе си..
Често пъти се опитвам да разбера хората и да ги приемам, но мразя, когато някой се опитва да ме унижава. Особено , когато няма повод за това.
Най-неприятни са ми онези хора, които никога не са виновни и си намират "жертва" , която да нарочат за некомпетентна и т.н.
Всъщност най-добрата илюстрация на случката от днес е следната история, която ми разказаха преди години:
Оженил се един стар ерген за млада девойка, но дълго я избирал да е девствена, чиста, неопетнена. Минали ритуалите и дошло време за първата брачна нощ. Разочарован след изпълнението , той набил младата си невеста затова, че не се е справила добре със съпружеските си задължения.
Дошло време за втората- той я набил, защото тя вече не била девствена!
Та каква може да ти е реакцията в този случай!
Същата като моята вероятно- преглъщаш, замълчаваш, подминаваш и си гледаш твоите неща..
Само ме е яд на мен си- никога не съм следвала любимата българска поговорка -"преклонена глава сабя не я сече" и се надявах да не ми се случи..
Но си обещах, че ще се науча да съм търпелива..
Въпросът тук е не дали ще успея, а до кога ще се държа не като себе си..
Няма коментари:
Публикуване на коментар