петък, 11 март 2011 г.

Одисей from Багдад, Ерих Емануел Шмид



"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."
Още с първото изречение знаех, че Ерих Емануел Шмид отново ще разтърси света ми и ще разбие на пух и прах представите ми за него.
Новата книга на талантливия писател представя историята на един човек, наистина имащ милиони причини и поводи  да бъде  тъжен и който има само едно-единствено оръжие да оцелее-Надеждата.
Саад Саад е млад иракчанин, който следва право в Багдад по време на иракската война , когато Саддам Хюсейн е свален и на власт идва т.нар. „демокрация”.  Той е отрасъл в бедно ( както една огромна част от иракчаните) , но интелектуално семейство, което се сблъсква с множество тежки събития по време на конфликтите. Толкова много мъка и загуба преживяват тези хора, че  аз често пъти си задавам въпроса- как имат сили въобще да продължат напред. Знам,че нямат много голям избор, но все пак- на фона на нас- „западните хора”, те ми изглеждат безумно силни и смели.
Освен Саад Саад в книгата са представени  още два централни образа, които обаче повече присъстват в неговото въображение, отколкото в реалния му живот- баща му-интелектуалецът, който крие апокрифна и забранена литература и се изразява като Шекспир; и разбира се неговата голяма любов- Лейла.
Безспорен факт е, че изборът на заглавие е наистина уникален- Одисей from Багдад . Играта на думи и силните метафори могат да се определят като основна характеристика на авторовия стил. Саад Саад , за разлика от Одисей , не търси пътя към дома в прекия му смисъл –той търси пътя към мечтания с Лейла дом- Лондон, където двамата ще създадат семейство и ще живеят щастливо.
Но мислите ли, че толкова лесно се оказва това начинане? В никакъв случай!
Сградата ,в  която живее Лейла, е разрушена от бомбардировките, баща му е застрелян от американските войници, защото го мислят за терорист, половината му семейство загива нелепо. Как Саад Саад да не бъде тъжен!
Колоритният образ на мъртвия му родител го следва през целия му път и прави преживяването не толкова самотно, дава му наставления и най-вече забавлява нас читателите с познанията си и с цветистия си език.
Книгата определено поставя много въпроси – за това кой е истинският потърпевш от една война, пък била тя и „освободителна”, как Запада се отнася с хората, които не разбира и не познава, как страхът надделява над това да приемеш различния и още хиляди, наистина хиляди въпроси.
Мен изключително ме развълнува частта, в която Ерих Емануел Шмид описва срещата на главния герой с представителката на ООН за бежанците. Просто бях потресена и ужасена, че до скоро и аз разсъждавах по абсолютно същия начин.
Незабравима е историята на този нов Одисей, който търси любовта и място, където да се почувства ценен и разбран, където перфектният му английски няма да е причина да го сметнат за терорист , където да има възможност да печели пари, част , от които да изпраща на майка си в Багдад. А дали всеки един нас не търси точно това?!
Силни , реалистични и вълнуващи са пътуването и приключенията на Саад Саад. Срещите и разделите с много и различни хора са изпълнени с много емоция и носят сериозни послания, които се надявам по-голямата част от читателите да уловят и разберат.
Пригответе се за много и различни чувства, които ще ви връхлетят по време на това истински вълнуващо завръщане към дома.
Силвия Янчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар