КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Да има къде да се възхищавам или възмущавам на околния свят...Само се надявам да не стана като онези "хейтъри", които само критикуват..
събота, 10 ноември 2012 г.
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар