Винаги, щом чуех думата лешояди, си мечтаех поне за момент да бъда на тяхно
място - да се рея свободно в небесата и да мога да виждам нещата, които те могат.
Така че в момента, в който Марти се сдоби с мечтания телеобектив, заминахме на така чаканото пътешествие до царството на лешоядите - град Маджарово.
Това малко китно градче се намира в самото сърце на Източните Родопи - между два от най-красивите язовири в България - яз. Студен кладенец и яз. Ивайловград.
От София се намира само на три часа и след като отбиеш на излизане от Хасково в посока Стамболово се пренасяш буквално „в друго време, в друг свят”. Не знам, може би защото пролетта беше в разгара си, но толкова бяхме впечатлени от зелените тучни ливади, чистите вирчета и песента на птичките, че почти забравихме къде съм тръгнали.
Човек не може да сбърка, че влиза в Маджарово. Страшно надвесилите се скални масиви с право са дом на популацията от двата основни вида в региона - белоглавият и египетският. Едновременно плашещи и респектиращи те оставят абсолютно без дъх.Настанихме се в хижата, където се помещава местното звено на „Дружеството зазакрила на птиците”, която е скрита в гъста гора на един от завоите на река Арда и от нея се вижда цялата долина, както и градчето.
Да снимаш диви животни определено не е лесно, особено, ако това са застрашени от изчезване и лесно плашливи такива. Може би до този момент не осъзнавахме въобще факта,че най-страшното живо същество на планетата сме ние хората и че дори хищниците се страхуват от нас.
Лешоядите дълги години са съжителствали с нас в мир и разбирателство. Не случайно ги наричат „чистачите” в природата. За съжаление през 70-80те години на миналия век са били почти унищожени. В България се срещат и четирите европейски вида лешояди - брадат, белоглав, черен и египетски. Понастоящем в страната ни като гнездящи видове се срещат само белоглавият и египетският лешояд. Предполага се, че гнездят 1-2 двойки черни, без обаче да са открити техните гнезда. Брадатият лешояд е изчезнал напълно от България, като изключително рядко могат да се наблюдават единични скитащи екземпляри. В град Маджарово и региона на Източните Родопи от няколко години се работи в посока на съхраняването и размножаването на тези птици
и за целта в района са направени три площадки за изкуствено захранване, които спомагат за увеличаване на популацията на лешоядите.
Но да се върна на снимането - за да направи Марти добри кадри се наложи да станем на следващия ден в 5:00ч. сутринта и да прекараме целия ден в едно малко укритие на върха на една скала. Не можете да си представите какво беше това укритие- с обем от 1 м3.. Направо полудях по едно време.. Да не говорим, че няма тоалетна, беше адски студено и няма как въобще да мръднеш. Определено екстремно преживяване, но си струваше усилията
и емоцията. Марти зае позиция и зачака притихнал в укритието. Не след дълго, заедно с първите слънчеви лъчи, на скалата долетя един египетски лешояд. Както се шегувахме след това, докато чакаше да му се „стопли” закуската направи сутрешния си тоалет. Амалко след него се появи и женската, която беше видимо развълнувана единствено от външния си вид. Залисан в „улавянето на момента” въобще не усетихме кога е станало обяд. Разбрахме едва след като двойката напусна мястото на „пиршеството” и се отправи към
високите скали.
Въпреки умората от ранното ставане в късния следобед, решихме да се разходим из околността. Грабнахме фотоапаратите и тръгнахме по течението на река Арда. Не след дълго открихме гнездата на лешоядите и над нас се появи голяма черна сянка - връщаха се от дневния им „лов” очевидно доволни и похапнали. Толкова са величествени тези птици в полет и толкова интересни за наблюдение! Бяхме много доволни от възможността,която се разкри пред нас!
Марти гонеше лешоядите, а аз правех поредния опит с макро снимки, които скоро ще трябва и да публикувам най-накрая. Разбира се най-много внимание и кадри отделих на прочутия завой на Арда..
След двучасово снимане най-накрая батерията на Марти на апарата падна, нямаше повече място на картата, а и ръката му от тежкия телеобектив беше съвсем омаляла.
Продължихме доволната си разходка по течението на реката. Времето
беше спряло и само вече залязващото слънце подсказваше за настъпването на нощта. Прибрахме се много уморени, но и доволни от емоцията от срещата с царствените обитатели на това наистина вълшебно място.
Пожелахме си отново да се върнем и да се насладим на красивата природа в Маджарово и на вълшебствата на Източните Родопи.
място - да се рея свободно в небесата и да мога да виждам нещата, които те могат.
Така че в момента, в който Марти се сдоби с мечтания телеобектив, заминахме на така чаканото пътешествие до царството на лешоядите - град Маджарово.
Това малко китно градче се намира в самото сърце на Източните Родопи - между два от най-красивите язовири в България - яз. Студен кладенец и яз. Ивайловград.
От София се намира само на три часа и след като отбиеш на излизане от Хасково в посока Стамболово се пренасяш буквално „в друго време, в друг свят”. Не знам, може би защото пролетта беше в разгара си, но толкова бяхме впечатлени от зелените тучни ливади, чистите вирчета и песента на птичките, че почти забравихме къде съм тръгнали.
Човек не може да сбърка, че влиза в Маджарово. Страшно надвесилите се скални масиви с право са дом на популацията от двата основни вида в региона - белоглавият и египетският. Едновременно плашещи и респектиращи те оставят абсолютно без дъх.Настанихме се в хижата, където се помещава местното звено на „Дружеството зазакрила на птиците”, която е скрита в гъста гора на един от завоите на река Арда и от нея се вижда цялата долина, както и градчето.
Да снимаш диви животни определено не е лесно, особено, ако това са застрашени от изчезване и лесно плашливи такива. Може би до този момент не осъзнавахме въобще факта,че най-страшното живо същество на планетата сме ние хората и че дори хищниците се страхуват от нас.
Лешоядите дълги години са съжителствали с нас в мир и разбирателство. Не случайно ги наричат „чистачите” в природата. За съжаление през 70-80те години на миналия век са били почти унищожени. В България се срещат и четирите европейски вида лешояди - брадат, белоглав, черен и египетски. Понастоящем в страната ни като гнездящи видове се срещат само белоглавият и египетският лешояд. Предполага се, че гнездят 1-2 двойки черни, без обаче да са открити техните гнезда. Брадатият лешояд е изчезнал напълно от България, като изключително рядко могат да се наблюдават единични скитащи екземпляри. В град Маджарово и региона на Източните Родопи от няколко години се работи в посока на съхраняването и размножаването на тези птици
и за целта в района са направени три площадки за изкуствено захранване, които спомагат за увеличаване на популацията на лешоядите.
Но да се върна на снимането - за да направи Марти добри кадри се наложи да станем на следващия ден в 5:00ч. сутринта и да прекараме целия ден в едно малко укритие на върха на една скала. Не можете да си представите какво беше това укритие- с обем от 1 м3.. Направо полудях по едно време.. Да не говорим, че няма тоалетна, беше адски студено и няма как въобще да мръднеш. Определено екстремно преживяване, но си струваше усилията
и емоцията. Марти зае позиция и зачака притихнал в укритието. Не след дълго, заедно с първите слънчеви лъчи, на скалата долетя един египетски лешояд. Както се шегувахме след това, докато чакаше да му се „стопли” закуската направи сутрешния си тоалет. Амалко след него се появи и женската, която беше видимо развълнувана единствено от външния си вид. Залисан в „улавянето на момента” въобще не усетихме кога е станало обяд. Разбрахме едва след като двойката напусна мястото на „пиршеството” и се отправи към
високите скали.
Въпреки умората от ранното ставане в късния следобед, решихме да се разходим из околността. Грабнахме фотоапаратите и тръгнахме по течението на река Арда. Не след дълго открихме гнездата на лешоядите и над нас се появи голяма черна сянка - връщаха се от дневния им „лов” очевидно доволни и похапнали. Толкова са величествени тези птици в полет и толкова интересни за наблюдение! Бяхме много доволни от възможността,която се разкри пред нас!
Марти гонеше лешоядите, а аз правех поредния опит с макро снимки, които скоро ще трябва и да публикувам най-накрая. Разбира се най-много внимание и кадри отделих на прочутия завой на Арда..
След двучасово снимане най-накрая батерията на Марти на апарата падна, нямаше повече място на картата, а и ръката му от тежкия телеобектив беше съвсем омаляла.
Продължихме доволната си разходка по течението на реката. Времето
беше спряло и само вече залязващото слънце подсказваше за настъпването на нощта. Прибрахме се много уморени, но и доволни от емоцията от срещата с царствените обитатели на това наистина вълшебно място.
Пожелахме си отново да се върнем и да се насладим на красивата природа в Маджарово и на вълшебствата на Източните Родопи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар