Идва ми от вътре

А толкова отдавна не съм сядала да пиша.. Защо ли? Явно спокойствието на душата ми по някакъв начин стопира творческите ми устреми..

А преливам от емоции, които обаче съм забравила да споделям..

Но май фотографията е виновна за всичко..Всичко започна абсолютно на шега- ей така да пробвам страхотния апарат. Първоначално се страхувах да го пипна, а сега нямам търпение да издиря поредния обект за снимка..

Изливането на емоцията по този начин е неповторима.. Визуализираш я.. Дебнеш правилния момент.. И няма нужда от редактор.. Просто си заснел образа, който интуицията ти посочва..

Дали човек се учи на изкуство? По-скоро не.. То идва е такаот вътре..

Както като бях малка и майка ми ме питаше- „Силвия, защо си толкова лоша?” и аз наивно по детски отговарях- „Така ми идва от вътре”..

Та , мили мои, идва ли ви наистина „от вътре” музата, емоцията? Или сте склонни просто да се научите..

Никога няма да забравя, когато в 9ти клас учителката ни по литература от гимназията , се опита да ни илюстрира каква е разликата между рефлективния и интуитивния творец.. Каза: „Ученици, ето ви две стихотворения – едно на Иван Вазов и едно на Пенчо Славейков. Усещате ли разликата?”.

Е как да не я усетиш? На първият стиховете се помнят от раз, а другият още е моят среднощен университетски кошмар…

Та така и във фотографията май всичко е интуиция и вътрешно усещане..

Затова и жените са по-добри фотографи… ( колкото и сексистко да е това твърдение..)