Попадали ли сте някога в осарник- не знаеш кога , от коя страна и кой ще те нападне.
Е, аз имам удоволствието да пребивавам в един такъв, особено раздразнен, по 5 дни седмично.
Осите биват различни типове- самотни, незадоволени, вечно мрънкащи и недоволни, блуждаещи, порицаващи, самовлюбени. Няколко са общите неща между тях – това, че всички се смятат за велики и най-вече, че се обединяват срещу „ новия враг” твърде бързо. Групирането не отнема много много време. Само да се появи някъде наоколо и нападат- настървено, жилят до отказ и после се правят на жертви. Ама такъв е животът в осарника!
И ти смееш ли да пристъпиш…
Сутрин си слагам бронята, ама тя започва вече към обяд да се пропуква от настъпателните атаки на злобните оси, намиращи постоянно повод да хапят. Дали това ще бъде, че музикалните ви желания не съвпадат, дали защото просто не могат да понасят себе си или защото идват от дълбоката провинция, където най-важното правило е „мо’е да съм прост , ама съм голема работа и ще те смачкам”.
Идва дългоочаквания момент- излизам за обяд и за около час зареждам батериите, виждам , че има нормални хора, за които милите обноски и човешко отношение не са непознати думи. Бронята леко е закърпена и аз се подготвям за последния напън.
Следобеда нещата стават по-сериозни- вече уморени и от работата, и от хапененето, осичките се групират и започва поредната атака. Само че този път тя е още по-остра, дразнеща и шансовете ти за оцеляване започват да стават все по-малки.
Аз за сега лавирам- кога умело, кога неспокосано, но вече раните ми започват да гноясват и не знам до кога ще издържа без ампутация. Ще видим..
Чакайте, че е поредният следобед и и очаквам нападението на осите – „дървени философи с особено мнение”….
Дано да оцелея..
Няма коментари:
Публикуване на коментар