Добре дошли в Абсурдистан, добре дошли в милата България..

Покрай всички изказани мнения покрай 9ти и 10ти ноември и събитията, свързани с тези две дати, не можах да се сдържа да напиша личния си лозунг- „Добре дошли в Абсурдистан, добре дошли в милата България”.
Толкова много професионалисти и лаици, обсебени от темата за прехода и демокрацията , се биеха в гърдите и посочваха приликите и разликите, че аз наистина не разбрах какво е значението на тези дати, като реално последствията са повече от трагични. Веднага ще ме обвините, че нищо не разбирам. Така е, аз наистина нищо не разбирам.
През целия си живот съм била тук и както ми беше казано- за съжаление имам ограничена представа за реалността и това ми пречи да имам обективно мнение. Сигурно е така…
Но животът в Абсурдистан ми даде нещо, което никъде другаде не бих получила- усещането за постоянна несигурност..
Всички говорят за връстниците на прехода. А къде останахме ние-невръстните деца, за които промяната не значеше нищо ( защото не знаеха въобще какво се случва), които 90-те години ги свързваха с опашките за хляб, купоните за олио и сапун, с помощите от ЕС и бананите, които ни раздаваха в гимназията. Сега сме малко над 25 години, повечето работят нещо, което не искат; живеят в мръсната София, някои се срамуват от родните си места и се опитват да се смесят с „видната софийска аристокрация”, други не смеят да мръднат от малкия град, вярвайки, че камъкът си тежи на мястото…
Но как премина нашия преход? Как премина преходът на експерименталното поколение ( не мога да не сложа категория- твърде съм повлияна от прочетеното последните дни)? Ще ви кажа как- като на опитни зайчета- първо в училище – нови програми със „стари учители”, после в университета- абсолютно същото..Нямаше никакво развитие.. Не можеш да правиш нова постановка със стари декори..И какъв беше резултатът- слабо грамотни, завладени от свободата да преживяват вечерта „по-емоционално”, приемайки леки, тежки и т.н. наркотици, алкохол, младежи, които нямаха и нямат идеали.
Да, за нас свободата да слушаш Нирвана, да ходиш с размъкнати дрехи, черен лак и много обици, изразявайки себе си, е даденост. Не е като за баща ми заветната плоча на Битълс..За това и нямаме идеали. Но пък аз не видях и в предишното поколение такива- толкова бяха сломени от резултата от „революцията”, че всеки път гласуваха за вълка в овча кожа и резултатът става все по-плачевен..И ще продължава да бъде такъв.. Това е нашият път на еволюцията..
Сега очаквате от мен някакъв призив- нямам друг освен този от началото.. За мен всичко, което се случва в нашата страна е абсурд, парадокс..Искрено се възмущавам от хората, които ме заобикалят, от техния егоизъм, от повърхностното им мислене, от това, че всеки се интересува от себе си, от собственото си оцеляване. Но най-много от всичко ме възмущава пасивността на хората, липсата на идеали и желанието за борба.. Всеки може да загуби, но ние тук в Абсурдистан , само от това се страхуваме.. Постоянно казваме какъв велик народ сме били, какви царе са ни управлявали и каква държава сме били преди 1944 година. Е каква- същата като сега.. С малката разлика, че тогава сме се кланяли на цар, сега на генерал..
Добре дошли в Абсурдистан, добре дошли в милата България..