Преди..

Промених си представите за любовта, благородството, доброто, греха и всички подобни понятия.
Преди смятах, че не е добре да обичам себе си, защото това е егоизъм и не ми позволява да обичам достатъчно другите хора и близките си. Сега знам, че ако нямаш в себе си и към себе си достатъчно Любов, ти не можеш да обичаш другите правилно - не излъчваш любов, а я обменяш - даваш с подсъзнателното или съзнателното очакване да ти отвърнат със същото.

Преди смятах, че страдащата душа е благородна и възвишена.... сега знам, че страданието е симптом на агресивност и зависимости от човешките ценности. Лицето на благородството и духовността са щастието, спокойствието, радостта.

Преди смятах, че е "по-добре да бъда недоволен човек отколкото доволна свиня" . Сега знам, че недоволството е дете на гордостта, ревността и тщеславието. Доволен от всичко човек за мен вече е мъдър човек...

Преди смятах, че е грях да не поемеш на раменете си грижите, тревогите, отговорностите, рисковете, болките на тези, които обичаш - така разбирах даването на любов. Сега знам, че е грях да ги лишаваш от уроците и шансовете им да "ходят сами", поставяш ги в зависимост от себе си и очакваш от тях благодарност.